Избирам, намирам
черешки червенки —
по тринки, по двенки
с опашки зелени.
И уж ги наричам
за ваште ушички,
о, мои сестрички,
а те се намичат
в устата самички!
Ран Босилек

С много усмивки и желание за работа децата от група „Ябълка“, група „Мечо“ и група „Славейче“ се включиха в кулинарната работилница „Череши в кухнята“. Малките готвачи имаха възможност сами да участват в приготвянето на вкусен и здравословен черешов мус от кисело мляко и череши. 
По време на заниманието децата се запознаха с полезните качества на черешите, упражниха своите практически умения и научиха колко е важно да се хранят здравословно. С интерес почистваха и добавяха черешите към киселото мляко, като спазваха правилата за хигиена и безопасност в кухнята.

Научиха за традиционните черешови градини в Кюстендилския край и се подготвихме за участие в Празника на черешата -2026.
Работилницата създаде много положителни емоции, насърчи самостоятелността, сътрудничеството и желанието на децата да опитват нови полезни храни. Най-голямата награда за всички беше възможността да опитат собственоръчно приготвения черешов мус и да споделят удоволствието от вкусния десерт със своите приятели.
Денят премина в приятна и творческа атмосфера, изпълнена с аромат на лято, череши и детски усмивки.

Там, край горската поляна,
върху клонките на дряна,
Косе-Босе, птиче мило,
в шумата гнездо си свило,
за да мъти яйчица –
мъничките си деца.
Но веднъж за участ зла
Кума Лиса там дошла.

Любомир Николов

В ателие „Танцувай с мен“ малките артисти от група „Мечо“ превърнаха приказките в истинска магия! С пъстри петрушки в ръчички те вдъхнаха живот на любимите герои и създадоха свое приказно приключение, изпълнено със смях, движение и богато въображение. Децата танцуваха, разказваха истории и показаха колко красив може да бъде светът, когато играем и творим заедно. Дейността е част от проект „Заедно в еднаквостта и различието – фактор за по-добро бъдеще“, който насърчава приятелството, приемането и уважението към всяко дете. Чрез музика, танц и театрални игри малчуганите се учат да общуват, да си помагат и да откриват, че различията ни правят по-цветни и по-силни заедно. Ателието се превърна в празник на детската усмивка, добротата и споделените емоции. С много ентусиазъм децата пресъздадоха различни приказни сцени, в които всеки имаше своя важна роля. Едни бяха смели герои, други – весели животинки, а трети – добри приятели, които си помагат в трудни моменти. Всяко движение, танц и усмивка носеха послание за приятелство, толерантност и сътрудничество. Чрез творческите занимания малчуганите развиват своята емоционалност, увереност и умения за работа в екип. Те се учат да изразяват себе си свободно, да уважават чувствата на другите и да приемат различията като нещо красиво и ценно. Именно в това се крие силата на проекта – да обединява децата чрез игра, изкуство и споделени преживявания. В края на ателието всички си тръгнаха с блеснали очи, добро настроение и незабравими емоции. А най-важното – с още една малка стъпка към изграждането на свят, в който добротата, разбирателството и приятелството вървят ръка за ръка.

Тръгнал дядо със шейната
риба да лови в реката
и като голям рибар
хванал риба цял товар.

А Лисана го видяла,
легнала като умряла
и си рекъл дядо: „Ух!
Чудна кожа за кожух!“

Любомир Николов

Деца от група "Мечо", включени в проект "Силен старт" с много желание и вдъхновение и през май 2026 година се потопиха във вълшебния свят на приказките.
Чрез драматизации на любими български приказки, малчуганите развиваха своята реч, артистичност, въображение и умения за работа в екип.
С много усмивки, емоции и творчество пресъздадоха образите на любимите си герои и показаха, че приказките не само забавляват, но и учат на доброта, приятелство и взаимопомощ, защото те не са само истории… те ни учат да бъдем добри, смели и истински приятели!

В рамките на проект BG05SFPR001-1.004-0014-C01 „Заедно в еднаквостта и различието – фактор за по-добро бъдеще“, през април 2026 г., като част от дейностите в ателие „Танцувай с мен“, децата от група „Мечо“ откриха, че музиката и движението могат да превърнат ученето в истинско забавление.“

Чрез разнообразни музикални игри и танцови упражнения децата се потопиха във „веселата градина“ на зеленчуците. Те разпознаваха различни зеленчуци и техните цветове чрез песни и движения, подскачаха като весели моркови и маршируваха смело като силния чесън и кромида. Малките танцьори се учеха да реагират на промени в темпото на музиката, да разпознават бавно и бързо звучене и да изразяват характера на музиката чрез движения на тялото.

По време на заниманията децата танцуваха като червени домати, участваха в парад на чушките и се забавляваха с „картофени“ ритмични игри. В общ кръг се превърнаха в зелена салата, движеща се в единен ритъм, а като грахчета в шушулка изпълняваха ситни и бързи движения. С плавни жестове изразяваха „царевично настроение“, имитираха дъжд в градината чрез пляскане и движения с пръсти и наблюдаваха как „слънчогледът се събужда“ чрез свободен танц.

Малчуганите съчетаваха движение и музика в игрови ситуации, различаваха бавно темпо и силни музикални акценти в „танца на патладжана“, проявяваха въображение в „ревюто на зеленчуците“ и се учеха да следват ритъма и реда в групови игри като „редичка-броеничка“.

Кулминацията на заниманията беше „празникът на реколтата“, в който децата изпълниха кратка танцова композиция, съчетавайки всички научени движения и ритми.